Land Rover форум

Има удоволствия, към които човек трябва да е прецизен. Да не им се мята като отвързан, а да се въздържи, да ги обмисли и когато знае – да ги преживее. Прибързването им води до ощетяване.
С тази макара съм свързан вече около 30 години. Преди 2 – 3 лета тя напълно дефектира и от тогава е зачакала ремонта си. Подари ми я моят дядо, който в момента е на 87 години, все още жив и в добро здраве – дано още дълги години да е така. Спомените ми от детството са как след края на сезона той сядаше вечер с ракия и мезе, и смазваше макарите – неговата и моята. С очевидно удоволствие. Тогава човек притежаваше просто риболовна макара, защото всички бяха приблизително еднакви, а и моделите, които се продаваха масово в България не превишаваха пръстите на едната ръка. Затова в следобеда, в който седнах да я разглобя и видя дефекта, я сглобих овреме и оставих нещата за вечерта – с ракия, мезе и спомени.



Tokoz MK100 много прилича на RYOBI MX
RYOBI:


TOKOZ:


Ето и моята. Преди нея имах унгарси Neptun MPO-X 100, която, за съжаление, падна на варненския вълнолом, единият държач на бигела се скърши и я обрече. Още я пазя. Преди унгарската имах Stabil 321, чиято механика беше така шумна, че вероятно изгонваше всичката налична риба и докарваше умора в ушите. Стабилът, обаче, беше като котешко мъркане пред стария Делфин 6 на дядо ми, който със сигурност би предизвикал ехо, ако се развърти някъде из планината. Тихото цъкане на този Tokoz просто сгърчваше корема от кеф тогава. А да не говорим за дизайна му, който избиваше всичко, създадено дотогава в социалистическия блок!

Първо Нептуна:




Следите от джелатската употреба се виждат.





Ето и луфта, който пречеше за зъбците на короната и пиньона да контактуват правилно – дефекта на макарата:






Смазката беше станала на гняс. Тази макара толкова въртене е видяла, а лично аз съм хвърлил смущаващо количество олово край варненския вълнолом. Което ме навежда на мисълта колко тона или може би десетки тона от този метал се намират на същото това място... Имаше години, в които рибарите бяха на през метър – два, вълноломът е дълъг грубо около километър, като в началото се хвърляше за попчета и илария. Мятащите чепарета губеха средно по няколко олова на ден и като се сметнат хора по дни и по години, нещата стават стряскащи. Както и да е – тази гледка вече едва ли ще се види някога.



Виновникът за дефектирането – луфт между втулката и лагеруващата част на короната. Износването от лагеруването от двете страни на короната е еднакво, лагерите също са еднакви. По-долу ще им дам размерите.


И една много приятна глезотийка – лагеруващ керамичен водач на бигела.



Авансът се управлява брутално – няма 6, няма 5.



Ето и шайбата под шпулата. Ще съм благодарен на който ми каже от какъв материал се правят тези шайби, за да сложа и отпред поне една такава.



Вътре гняста също е впечатляваща!



В механизмите си тази макара няма нито една пластмасова част, така че може да се смазва с литиева грес, което, според мен, е чудесно!

Обезмаслен и почистен, капакът изглежда по съвсем друг начин:


Короната беше ужасна. В сниманата част имаше спечена смазка още от създаването на макарата. При третирането с обезмаслител падаше на парцали и въобще този беше един от детайлите, които се изми най-трудно. Въпреки всичко, зъбците са в чудесно състояние.


Вижда се износения участък. Диаметър на короната – 36мм.




Механизмите под шпулата – също с известно количество батак.


Тази назъбена шайбичка направих аз преди няколко години, защото оригиналната се счупи неясно как.



Все още личи търканото с пиличката.


Когато се махне от пиньона се открива единствения лагер.


По оста, която регулира обратния ход, имаше корозия. Водна шкурка 2000 с масло.




Пиньон и лагер се изваждат, като се отстрани това подобие на зегерка.


Пиньонът – изчистен.


Лагерът – изчистен и гресиран.


Долната черупка на макарата – изчистена. Също ужасно трудно. Идва време на частичното сглобяване. Цялостното ще е, когато дойдат вече поръчаните лагери.










До тук и затваряне. Следващият етап – когато дойдат лагерите. Износените участъци на короната ще запълня с течен метал, който ще изшлайфам според лагерите, за да няма превъртане.

Лагерчетата на короната са с размер 8х13х6мм
Лагерът на пиньона – 8х16х4мм, но него не съм поръчал. Съществуващият е идеален.
Съотношението между корона и пиньон – 9/41. Като обороти – 4,6:1.

Това е засега. Когато дойдат лагерите – останалото.

Завиждам ти за мерака и търпението.
За разлика от теб аз нямам качествени такъми от едно време, защото започнах да купувам едва когато имах някакви собствени пари. Родителите ми бяха на мнение, че риболовът е опасно (имаше смъртни случаи на селския язовир) и безсмислено занимание и нямаше пари за него.
Гледах със завист другите момчета край водоемите, а когато идвах в София на гости на сестрата на баба ми, редовно ходех до ловно - рибарския магазин на Графа, даже веднъж успях да се вредя за една съвеЦка пръчка и макара (май беше въпросния Делфин), които бяха тежки и неудобни, но вече имах спинингова пръчка и безинерционая катушка
Успех, дано заразиш някое от момчетата ти.

Благодаря, Мишо!
СъвеЦкият телескоп още е наличен и годен, но без първата тръба, че тя му беше половината от общата маса . Вечна тояга е, която става за всичко и нищо едновременно! Обаче и той ни е прехранвал, когато беше на въоръжение.

Имам една Дайва и Шекспир от деня, в който Ной е излязал от ковчега и му се е дояла риба, та ако ги намеря и тях ще разкостя.

Сглобяване:
[DSC_147]

С лагерите си сложих таралеж в задния джоб и седнах удобно на дървена пейка. След доста търсене и размишления, най-близкият компромис, който намерих, беше 8х12х2,5 и 8х12х3,5. Както ще е видно от снимките – единият капсулован, другия отворен. Реших да направя нещо като пакет от два лагера и по този начин да постигна 8х12х6. Разликата във външния диаметър реших да обера със здраво алуминиево тиксо (ако има някакво специално име – извинявам се за незнанието си).


Естествено е да се предположи, че капсулованият лагер ще е към корпуса на макарата, а отворения – навътре, за да може да се гресира. Ето и лагерния пакет.


Постигането на външния размер.


И готовият лагерен пакет.


Важно което пропуснах е, че преди да започна сглобяването на пакета, гресирах отворения лагер от едната – вътрешна на пакета страна. Преди поставянето му го гресирах и от другата – външна страна.


Последва гресиране на короната и сглобяване на макарата, на което няма да се спирам..


Ето така стоят нещата вече - сега:


И преди:


След сглобяването се появи един заложен в миналото дефект – зъбното колелце, което преди години направих сам, започна да докосва управлението на обратния ход. Допреди този ремонт проблемът не се е появявал поради луфтове. Това докосване, обаче, по никакъв начин не пречи на работата на макарата, нито пък дразни. Просто се усеща, когато съм седнал на дивана, кусвам домашнярка с прясна салата и се удоволствам от съприкосновението с отремонтирания, стар и истински такъм от моето детство, събрал в себе си огромно количество мои спомени. Като се изключи това, макарата работи чудесно и е готова да усети порива на щуката.
Също поради дългогодишната употреба, много е износена пластмасовата ръкохватка, но тя не подлежи на разглобяване и нейният ремонт ще е когато се счупи, живот и здраве.
Сега макарата е реално с 5 лагера, 4 от които работят по двойки в краищата на короната
Това е всичко.